Има ли някакво доказателство, че Бог съществува?

В нашата светска епоха все повече хора казват, че за вярата имаме нужда от доказателство за съществуването на Бог. За човек, който е дълбоко религиозен, Бог съществува и това не трябва да се доказва нито от този човек, нито от Бога. За атеист няма Бог и за религиозното лице е трудно да представи напълно научни доказателства, за да промени гледната си точка. Но въпреки това спорът между атеистите и вярващите продължава от хиляди години и през това време е разработена цяла система от доказателства, които да подкрепят съществуването и несъществуването на Бог. Защо този спор безкраен и спорещите се подлагат на същото фиаско? И имаме ли нужда от тези обсъждания като цяло? Нека се опитаме да разберем това.

Грешката на теолозите от миналото е, че те се опитват да докажат съществуването на Върховната сила, Върховното същество, Първата кауза и т.н., основани на наблюдения от този, материалния свят, и се опитаха да предоставят научни доказателства за съществуването на Бог. Между другото, особено това е последвало християнската традиция, започвайки с Тертулиан, Анселм от Кентърбъри и Тома Аквински и завършвайки с Кант. През Средновековието философията се считала за "служител на теологията", но теологията използвала езика на философията, за да докаже съществуването на Бог. През 1078 г. Анселм от Кентърбъри, който по някаква причина не привлича хората, а Бог, води такъв аргумент, за да докаже на Бога, че е априори: в човешкия ум има идеята за абсолютно съвършенство. Но ако едно абсолютно съвършено същество не присъства, не съществува в реалния свят, то по този начин не е абсолютно и напълно съвършено. Възниква противоречие, от което Ансел заключава, че Бог съществува. Независимо от факта, че многобройни теолози, основани на такова априорично доказателство, не стоят на критики към атеистите: ако в този реален свят съществуват хора с различна степен на несъвършенство, това не означава, че в него има абсолютно съвършено същество.

Блестящият ученически богослов Томас Акинас се опита да се измъкне от тази ситуация, като представи петте си доказателства за съществуването на Бог с аргументите a posteriori. Отново тези аргументи се основават на изучаването на този, материалния свят. Първото доказателство е чрез движение: всичко в този свят се движи по някаква причина. Ето защо има един вид неподвижен двигател, т.е. Бог. Вторият аргумент е абсолютната причина за всички последствия. Нищо не е създадено е собствената му причина. И така, трябва да има основната причина за всичко, тоест, Бог. Третият аргумент е космологичен: тъй като има време и обекти съществуват във времето (т.е., след като са възникнали), тогава, следователно, съществува определена безсрочна същност, която е причинила времето и съществуването на нещата във време и пространство, т.е.

Но, кажете на атеистите, след като изслушате тези три аргумента, тук е дадена напълно неопровержима и ненаучна предпоставка, в която Бог принадлежи към следващата последователност, не е нейната съставна част. Дори ако приемем, че съществува образувание, което завършва веригата на изкачване до основната причина за този свят и го нарича Бог, това не означава, че това същество е надарено с други качества, които се приписват на Бога: благодат, всемогъщеност, способност да чете в сърцата, грехове. Тези три онтологични доказателства за съществуването на Бог родиха християнската теодоцика, предназначена да оправдае Бога - Създателя на материалния свят за злото, което този свят прелива. Ако добрият Бог е създал нашия свят, тогава защо този свят не е добър? Ако този свят не е добър, тогава може би Бог не го е създал?

Четвъртият аргумент на Тома е доказателство за степента на съвършенство: има абсолютна благодат и в този свят наблюдаваме по-малките му проявления. Но злото не е липса на благодат, откъде идва? Не можем да наричаме всички максими на Бог. И петият аргумент е доказателство чрез целесъобразност: всичко е създадено за конкретна цел и тази най-висока цел е с Бога.

Философът Е. Кант опровергава доказателствата за съществуването на Бог Тома Аквински и излага своите собствени: тъй като в човешкото сърце има искания за справедливост, праведност, доброта, това са понятия, които нямат смисъл в този свят, тъй като те не носят материални ползи. Друг свят, където "нова земя и ново небе", в която живее истината. Това понятие за Бога като морално изискване, категоричен императив, който принуждава хората да извършват добри и неплатени действия, е основният аргумент на моралното доказателство за съществуването на Бог. Защото в този свят няма по-безполезен феномен, отколкото добродетел.