Паричната политика

Членка може да се отрази на макро икономиката чрез два основни механизма, те са фискални и парични политики. Това, което един преобладава, зависи, наред с други неща, от силата на социалната система. И, тъй като историята на света, само тези страни, които са постигнали разумен баланс между тези два механизма, да се постигне достатъчно дългосрочна икономическа стабилност на държавата в различни исторически периоди. Фискалната и паричната политика на държавата в различни макроикономически модели има понякога напълно противоположен смисъл за развитието на държавата.

Например, като се има предвид класическия модел, ние виждаме, че създателите му възлагат макроикономическа политика пасивна роля, както за икономиката като цяло се счита за вътрешната стабилност в една система, която, в случай на прекъсване, се води до равновесие.

Инструментите, които пряко произвеждат саморегулиране на икономиката, са гъвкави цени и заплати, лихвените проценти по кредити и депозити. Намесата на държавата, според създателите на този модел може да дестабилизира само на ситуацията в страната, и поради тази причина трябва да бъдат сведени до минимум. И, следователно, паричната политика се оценява от тях е много по-висок данък, тъй като фискалните мерки имат ефект на изтласкване и може да помогне за увеличаване на нивото на инфлацията в страната, което довежда до премахване на техния положителен ефект.

Също класически модел предполага, че паричната политика оказва пряко влияние върху общото търсене, а оттам и на брутния вътрешен продукт.

Неокласическите икономически понятия, като например теорията на рационалните очаквания, техните основатели обмислят и заплатите и цените са напълно гъвкави количества. И, следователно, на пазара може да подкрепи икономиката в стабилно състояние, дори без никаква намеса от страна на централната банка и правителството. Политиките, насочени към стабилизиране на икономиката може да има ефект само в случай, когато централната банка и правителството имат по-пълна информация за шоковете на съвкупното търсене и предлагане, отколкото обикновените агенти на икономиката.

В кейнсианският, майорът е уравнението, което определя общите разходи, което от своя страна определя размера на номиналната брутния вътрешен продукт. Също така, този модел счита, че фискалната политика на държавата като средство за имащи най-голям ефект за стабилизиране на макроикономиката като цяло, тъй като държавните разходи пряко влияят върху размера на съвкупното търсене, както и има голям мултипликативен ефект върху цената на крайните потребители. Въпреки това, въздействието на данъци достатъчно ефективно, колкото размера на потреблението и инвестициите.

Кейнсианската модел счита метод за влияние върху макро-икономиката като паричната политика на държавата вторична към фискалната политика. Това становище се основава на факта, че промяната в масата на парите не е пряко засегнат от вътрешния национален продукт, а първите инвестиционни разходи за превключване на предавките, отговарят на динамичните промени в лихвените проценти, а се е увеличил инвестиционната си благотворен ефект върху растежа на брутния национален продукт.

Подобен механизъм на паричната политика от основателите на този модел се счита за твърде сложни за ефективно влияние върху основните макроикономически показатели за състоянието и функционирането на пазара.