Семантиката е наука, без която е несъмнено трудно да се научи език

В широкия смисъл на думата семантиката е разделение на лингвистиката, предмет на която е връзката между съществуващата и въображаемата реалност и езиковите изрази, които се използват в тези реалности. С други думи, семантиката на езика служи за намиране на общи модели в картографирането и прожектирането на реалностите на този език. Отразените могат да бъдат или предмети или явления, или абстрактни категории, процеси, които нямат практическо приложение или материал, подобен на черупки.

Ролята на семантиката на езика

В превод от гръцки семантиката е обозначаването на нещо (гръцкият корен на семантика е "знак"). Семантиката, в своя езиков смисъл, служи за изследване на връзките между феномените на естествения език и обхвата на неговото приложение, независимо дали е реален или въображаем свят.

Тази наука демонстрира как човек, който е запознат с граматичната структура на езика и набор от основни синтактични, лексикални, морфологични единици, може да облече мислите си в словесна форма и да възприема информация, идваща от различни източници, дори тази, с която той се сблъсква.

Семантиката е съществена част от такава част от лингвистиката като граматиката. В развитието на всеки език, семантиката на думата претърпява многобройни промени с появата на нови теории и позиции в езикознанието. Например, основните принципи, използвани при конструирането на семантичния компонент, са разработени от американските учени J. Katz и J. Fodor.

Семантиката в речниците: Принципи и особености

В процеса на семантичен анализ речникът на думата се определя чрез специална дефиниция или определение, разработена на специализиран език. Семантичният език предполага по-ясно (разширено), но в същото време по-строго описание на обекта или явлението, отколкото от гледна точка на езика на ежедневието. Например, на страниците на семантичния речник може да се намери такава характеристика: "NOSINF = INF, PREDM". Той се използва за кратко описание на информационния носител, който от позицията на семантиката се приравнява към субекта, съдържащ информацията.

При тълкуването на думите с помощта на естествения език учените използват единични кавички, за да пишат изрази и компоненти. Този метод обаче не се използва в речниците, тъй като самата система на устройството на източника на речника приема модела на разположение "интерпретация на думи", т.е. Дефиницията, като правило, е от дясната страна на думата, която се определя. При тълкуването на присъдите лингвистите използват двойни котировки. Трябва да се помни, че техниките, които се срещат в семантиката, не съвпадат с тези, които им съответстват на естествения език. Например, дизайнът "INSERT-IN-BRAC" в семантиката няма да се разглежда като комбинация от три думи, а като един елемент на изследване.

Семантиката е специална наука, която в своята практика използва категорията метален език. Този термин е необходим, за да се посочи езикът, по който се описва друг език. Естественият, например, може да направи метален език за себе си. Елементите на метален език могат да включват графични схеми, таблици, изображения или рисунки, често срещани в илюстрираните речници.