Системата на краищата, нейните сортове и научната обосновка

Системата за чакащи системи (ООП), която се разглежда, е механизъм, при който множество изисквания, навлизащи в системата, се удовлетворяват посредством специално разработен набор от устройства. Ключовата характеристика на тази система е количественият параметър на броя работни (обслужващи) устройства. Тя може да варира от един до безкраен.

В зависимост от това дали има възможност да се чака услугата или не, системите се отличават:

- SMO, където не е имало нито един инструмент (инструмент), който да отговаря на изискването, получено в даден момент. В този случай такова изискване се губи;

- система за чакане с очакване, която съдържа такова задвижване на изискванията, което е в състояние да ги приеме всички, оформяйки опашка;

- система с ограничен капацитет, при която това ограничение определя размера на опашката на изискванията, които трябва да бъдат изпълнени. Тук тези изисквания, които не могат да се поберат в устройството, са загубени.

При всички ООП изборът на изискванията и тяхното поддържане се основава на дисциплината на обслужването. Примери за такива модели на обслужване са:

- FCFS / FIFO - система, в която първото в опашката е изпълнено първо;

- LCFS / LIFO - SMO, където последната в опашката се сервира на първо място;

- модел случайни - системата за удовлетворяване на изискванията въз основа на случайния избор.

По принцип такава система има много сложна структура.

Всяка система за чакане е описана, като се използват следните понятия и категории:

- изискване - формулиране и представяне на искане за връчване;

- входящ поток - всички искания за изпълнение на изискванията за влизане в системата;

- време за обслужване - интервалът от време, необходим за пълно обслужване на полученото заявление;

- математически модел - изразено в математическа форма и използвайки математическия апарат на модела на дадения ОМУ.

Като сложно явление по структура системата за чакане е предмет на научно изследване на теорията на вероятностите. В рамките на тази огромна област на научното познание са изброени няколко концепции, всяка от които е доста автономна теория за масовата услуга. В тези теории като правило се използва методологията на математическата статистика.

Основателят на един от първите съвременни ООП е А. Я. Кихчин, който обоснова концепцията за потока на хомогенни събития. Тогава датският телеграфен оператор, а по-късно и ученият Агнер Ерланг, разработи своята концепция (по примера на работата на телефонерите, които чакаха искането за удовлетворяване на връзката), в която той вече бе избрал СУК с очакване и без да чака.

Изграждането на модерни технологии за чакане се осъществява основно чрез моделиране. Съществуват и системи, чието изследване се извършва чрез аналитични методи, но този подход е доста сложен. ООП включва също тези системи, които могат да бъдат изследвани чрез статистически методи - статистическо моделиране и статистически анализ.

Всяка такава система за чакащи a priori предполага, че съществуват някои стандартни начини, по които да преминават исканията на субектите за удовлетвореност. Тези приложения преминават през така наречените сервизни канали, които са разнообразни по отношение на предназначението и характеристиките си. Приложенията идват предимно хаотично във времето, има много от тях, така че е изключително трудно да се установят логически и причинно-следствени връзки между тях. На това основание се стига до научно заключение, че ОСП, в огромното мнозинство, работи на принципите на случайността.