Концепция и продължителност на работния ден

Работен ден е времето, когато служител на организация изпълнява своите непосредствени трудови функции. Освен това работникът посочва времето, когато служителят не изпълнява служебни задължения, но подлежи на плащане въз основа на нормите на трудовото законодателство (обикновена работа, по вина на работодателя и т.н.).

Нормално и съкратено работно време

Нормалният работен ден е осем часа на ден, четиридесет часа на седмица. Тази стойност е максималната за цялата територия на Руската федерация. За някои категории служители стойността на нормалната работна седмица се намалява:

• До 24 часа - за подрастващи под 16 години;
• До 35 часа - за инвалиди от първа и втора група;
• До 36 часа - педагогически работници, служители на вредни и / или опасни продукции.

Продължителността на работния ден може да бъде намалена за някои категории служители, например за лекари, както и за тези, чиято работа е свързана с химическо оръжие, материали, съдържащи ХИВ и др. Също така законът установява необходимостта от намаляване на продължителността на работа с един час в Ден преди празниците.

Намаляването на работното време за тези категории граждани е норма и следователно е необходимо за всички предприятия. Плащането се извършва без преизчисляване.

Работа на непълно работно време

Понякога е възможно намаляването на броя на работните часове по инициатива както на служителя, така и на работодателя. Трансфер за работа на непълно работно време се допуска при поискване:

• Бременната жена;
• Служител, отглеждащ дете до четиринадесет години или дете с увреждания;
• Служители, които се грижат за болен член на семейството.

Има две възможности: намаляване на работния ден с продължаването на работната седмица или намаляване на работната седмица с запазване на часовете на ежедневната работа (когато някой ден от седмицата е обявен за допълнителен уикенд).

Непълна заетост за жени, отглеждащи деца на възраст под три години, е възможна с издръжката на отпуск по майчинство и съответната надбавка.

Освен това, по искане на работодателя е възможно да се установи непълно работно време, например когато условията и организацията на работа се променят значително в предприятието. Не трябва обаче да се забравя, че периодът, за който е въведен непълна работна дата, в този случай не може да надвишава шест месеца. Служителите трябва да бъдат информирани за въвеждането на новия режим предварително (два месеца) при подписването.

Тъй като този режим не е норма, заплатите ще се изплащат въз основа на отработените часове или извършената работа. Ако неработещият работен ден е въведен по инициатива на работодателя и служителят не желае да се прехвърли към новия режим (тъй като не иска да губи пари), той трябва да бъде уволнен за намаляване на персонала с всички възстановени суми в този случай.

Непълната продължителност на работното време запазва на служителя всички права за получаване на отпуск (на обща основа), болен списък, начисляване на осигурителния период.

Работно време в предприятието

Продължителността на работната седмица, както и броят на служителите, работещи в намалена или непълна седмица, установяват така наречения режим и работно време в предприятието. Под това се разбира редът за разпределение на работното време, предписан в местни актове. Също така включва:

• Дневна продължителност на професионалните функции;
• Ясна индикация за работното време и обяд;
• Кръг от служители с нередовен ден.

Оформянето на режима на работното време в предприятията се извършва от отдела по труда или при отсъствие на персонал.