Урогенитални хламидии

Една от най-честите инфекции, която се предава сексуално, е урогениталните хламидии. През последните години има тенденция да се увеличи честотата на това заболяване. Дегенерирането на клиничните симптоми, появата на резистентни щамове към антибиотици, социалните фактори, които включват увеличаване на броя на извънбрачните сексуални връзки, миграцията на населението определят разпространението на тази инфекция.

Хламидиите могат да доведат до безплодие, възпалителни заболявания, локализирани в малкия таз, конюнктивит.

Инфекцията може да се осъществи в остра и хронична форма. Последното се определя от предписването на болестта, което в този случай надхвърля два месеца.

Урогениталните хламидии също се отличават с локализация. Според тази класификация се изолира инфекцията на долната и горната част на пикочната система, тазовите органи.

Урогениталните хламиди имат полиморфни клинични симптоми. За това заболяване се характеризира липсата на специфични признаци, дълъг курс, който се характеризира с нисък симптом, склонност към релапс. Обикновено пациентите се обръщат към венеролози за усложнения. Острата форма на заболяването възниква, когато се свързват други инфекциозни агенти.

Урогениталната хламидия засяга лигавицата на уретрата. Продължава безсимптомно, но може да се появи серозно-purulent изпускане от гениталния тракт. Прикрепването на уретрит към основното заболяване се характеризира със сърбеж и гнойно изпускане от уретрата. Когато се разпространява инфекциозният процес, се появява салпингит, салпинго-оофорит, певиоперитонит. Резултатът от заболяването е лепилен процес в областта на маточните апликации, което увеличава риска от извънматочна бременност и безплодие.

Екстрагенталната хламидиоза включва болестта на Рейер , която се характеризира с триади от симптоми: уретрит, конюнктивит, артрит.

За да се диагностицира заболяването при жени, се използва вагинален преглед, използващ огледала и колпоскопия, които могат да разкрият такива признаци като изхвърляне от цервикалния канал с мукопурулен характер, подуване на лигавицата и хиперемия около външния фаринкс, малка псевдоерозия. Определено възпаление и подуване на придатъците на матката, симптоми на дразнене на перитонеума. Адхезиите между перитонеалния перитонеум и черния дроб също се отнасят до индиректните признаци на хламидиална инфекция. Те са характерни за синдрома на Fitz-Hugh-Curtis (перихепатит).

Лабораторната диагноза на заболяването включва определението на патогена, неговите антигени, което се извършва след като се вземат петна от уретрата, цервикалния канал, конюнктивата. По-чувствителни са методите на имунен анализ и имунофлуоресценция, за които се използват маркирани моноклонални антитела. Най-точна обаче е засяването на получените култури върху хранителни среди.

Урогениталните хламидии се лекуват съгласно принципа на интегриран подход. Проучването преди терапията е предмет не само на пациента, но и на всички негови сексуални партньори.

Основните лекарства, които се използват за лечение, са антибиотици: азитромицин, доксициклин, еритромицин, офлоксацин, рокситромицин, ломефлоксацин.

Продължителността на лечението при липса на усложнения е три седмици. По време на бременност се използват следните антибиотици: еритромицин, спирамицин, азитромицин, амоксицилин. Лекарствата на други фармакологични групи, които се използват за това заболяване, включват интерферон, витамини, антиоксиданти.

След лечението на хламидията трябва да се извършат контролни лабораторни изследвания. За целите на превенцията е необходимо да се изключи всеки случайен пол.