Убийство от небрежност

Има в живота на категориите хора, които са напълно различно разглеждани от гледна точка на философския и нашия реален живот. Концепцията за убийство е една от най-спорните категории. Законно потвърждава негативно отношение към това, същото може да се каже и за морала. Медиите и ежедневната комуникация с другите обаче ни представят убийството като обикновена и дори обичайна част от живота. Освен това, дори от правна гледна точка, понятието за убийство е формулирано сравнително наскоро.

Това е невероятно нещо, но нито наказателното законодателство на предреволюционните времена, нито дори Наказателния кодекс през съветския период съдържаха формулировката, която определя самото понятие за убийство. Настоящият Наказателен кодекс му даде първия препис. Изхождайки от първата част на член 105, само ако смъртта е причинена умишлено на друго лице, действието попада в категорията на убийството.

До 1996 г. има две леко различни гледни точки по отношение на определението за убийство. Различията засягат такъв проблем като неволното убийство. И въпреки че законодателството вече даде официалното си тълкуване, споровете по този въпрос не могат да бъдат считани за приключени. Припомнете си, че някои съдебни експерти смятат, че е възможно да се обмисли не само незаконно и умишлено лишаване от живот, но и пълно убийство поради небрежност. Ние обаче повтаряме, че настоящото законодателство разглежда това като причиняващо смърт чрез небрежност.

Концепцията за убийство именно защото трябва да бъде ясно определена, защото попада в категорията особено тежки престъпления. Наказанието за това се определя от различни обстоятелства, като мотив, цел, форма на вина, опасност от деяния и други.

Връщайки се към нашата тема (убийство от несправедливост), е необходимо да се фокусира върху разликата му по отношение на съзнателно действие от този род. За съдебната практика е много важно да се разграничи лекомислието от непрякото намерение. И в двата случая извършителят може да предвиди, че в резултат на действията си действителното настъпване на смъртта на жертвата е реално. И в двата случая няма съзнателно желание за това, но непрякото намерение предполага съзнателно признаване на началото на смъртта, както и липсата на каквото и да било действие за предотвратяването му.

Убийството чрез небрежност също не е синоним на концепцията за случайно причиняване на смърт. В този случай лицето, което е причинило смъртта на жертвата, не само не е предвидило такъв резултат от личните си действия (или евентуално бездействие), а не би трябвало и не би могло да предвиди обстоятелствата по делото. Тази ситуация се класифицира като злополука, вината на лицето се изключва, поради което тук няма наказателна отговорност . Докато в случай на неволно убийство, ще дойде до степента, в която ще бъде доказана тежестта на вината. Максималното наказание за този вид нарушение е лишаване от свобода до пет години.

Неволното убиване може да възникне в резултат на небрежност или небрежност. Първият случай предполага, че лицето не е предвидило вероятността от смърт, но ситуацията изисква предвиждане, което определено би предотвратило смъртта. Вторият случай характеризира ситуацията, когато лицето е предвидило резултата от своите действия, но е показало арогантност, безпричинно да разчита на благоприятния резултат от събитието.

Трябва да се разбере, че точно грубо неподчинение води до феномена на убийството от неразумност. Вероятно е невъзможно да се приравни степента на опасност за обществото на умишлено убийство, причинявайки смърт чрез небрежност, но последствията от него са не по-малко тежки. Освен това статистическите данни твърдят, че увеличаването на броя на тази категория като причина за смъртта непрестанно нараства.

Следователно дори Църквата налага наказание на лице, извършило неумишлено убийство, като по този начин призовава да отчете действията си.