Анализ на стихотворението "Листа" на Туйчев. Анализ на лиричната стихотворение "Листа" на Тютчев

Преди да предложим на читателя анализ на стихотворението на Тиучев, да кажем няколко думи за естетичните възгледи на поета. Федор Иванович е последовател на германския идеалист философ Шелинг, който разбира природата като естествено единство на противоположностите. Тази концепция е намерила много почитатели сред младите романтични поети, не само в Европа, но и в нашата родина. До каква степен световната визия на поета се отразява в безсмъртните му творения, ще помогне да се оцени анализът на лиричната поема "Листа" на Туйчев.

Първичен поет

Тютчев заминава за Германия като дипломат през 1821 г., където се среща с идолите си - Шелинг и Хайн, се омъжват за Елинор Питърсън и продължават да пишат поезия, която е очарован от юношеството. От чужбина поетът изпрати лирични произведения на Русия по настояване на Александър Сергеевич Пушкин и спечели известна слава тук. Сред творбите на този период е стихотворението на "Тютчев" "Листа". След смъртта на Пушкин текстовете на Федор Иванович вече не се публикуват в Русия. Н. Некрасов в статията си "Руски вторични поети" категорично заявява, че приписва подаръка на писателя на главните поетични таланти, които случайно се оказаха малко познати на руския читател и поставиха Тютчев на равна нога с прославените руски поети Пушкин и Лермонтов.

Нека започнем да изучаваме лиричната работа

Планът за анализиране на стихотворенията на Тиучев се вижда по следния начин: ние определяме темата и идеята на произведението. Ние оценяваме състава. Ние разглеждаме художествените методи и средства на фигуративната експресивност, обобщаваме.

Анализ на стихотворението на Тютчев "Листа": тема и композиция

Иван Сергеевич Тургенев нарече Фьодор Тютчев поет мисъл, обединен с чувство. Той подчерта още една особеност на поезията на поета: психологическата точност на текстовете и страстта му като основен мотив. В стихотворението "Листа" Туйчев анализира духовните движения във връзка с картината на избледняваща природа. Съставът се основава на паралелизъм: външният свят (ландшафта) и вътрешната сфера на човешките стремежи са съпоставени. Очевидно е, че темата на поемата е съпоставянето на насилствени и ярки чувства към студеното спокойствие. Как се прави това?

В първия строй на стихотворението виждаме картина на неподвижни вечнозелени дървета, замръзнали във вечна почивка. Във втората сянка, за разлика от зимната тишиност, се появява скица на светло късо лято. Поетът използва метода на персонификация: той идва от лицето на листата върху широколистни дървета. Третата танц представлява есенния сезон на бавно охлаждане и изчезване на природата. Четвъртият стенд е пропитен от страстно желание: листата искат от вятъра да ги разкъсат и да ги носят с тях, за да избегнат изсъхването и смъртта.

Идеята за текстовете

Есенният пейзаж, когато човек може да наблюдава зелената трева във вятъра, превръща поета в емоционален монолог, пропити с философската идея, че бавно невидимо разпадане, унищожаване, смърт без смело и безразсъдно излитане е неприемливо, ужасно, дълбоко трагично. Да видим с помощта на това, което художественото означава поетът.

Артистични приеми

Туйчев изрично използва антитезата. Боровете и смърчът се появяват в състояние на зимен мъртъв хибернация дори през лятото, тъй като не подлежат на никакви промени. Техните "постно зелени" (нека обърнем внимание на епитета!) Контрастираме със сочната, блестяща лятна слънчева светлина и роса. Усещането за бездушната статична природа на иглолистните дървета се засилва от емоционалното сравнение на иглите им с таралежите. Зеленина, която "не се превръща в жълто завинаги, но не е пресни завинаги", нещо подобно на безжизнена мумия. Според автора иглолистните флора дори не растат, а "излизат", сякаш не се хранят през корените на земния сок, но някой механично ги забива като игли в земята. Така че поетът ги лишава от намек за живот и движение. Широколистните дървета, напротив, са представени в непрекъсната динамика, трансфузиите на светлината и сянката. Поетът използва персонификация и метафори: листата са "племе", което "посещава" на клони "в красота", "играе с лъчи", "се къпе в роса". Когато се описват иглолистни дървета, се използва думата "завинаги", тя се противопоставя на фразата "кратко време", отнасяща се до широколистни. За разлика от редуцирания речник, който представлява залепване на смърч и бор, авторът приканва към високия стил: "marshmallows", "червено лято", "light tribe", говорейки за треперещата зеленина.

Морфологичен и фонетичен анализ на стихотворението "Листа" на Туйчев

Първата сянка, показваща грозна картина на замръзналата в студ борове и елхи, съдържа само три глагола, използвани в настоящето време. Това подчертава статиката. Саундтракът на първата станция се отличава с обсесивно присъствие на свиркащи и съскащи съгласни. Във втората снега, която привлича листата през лятото, има два пъти повече глаголи - шест от тях, които се използват в настоящето и миналото време, което засилва чувството за непрекъснато движение, кратко, но пълно с живот. За разлика от алитацията на съскане и свирене в предишната сянка, преобладават звукови звуци: l-mr. Той предава състоянието на хармония, характерно за вдъхновен и пълноценен живот.
Третата танца предлага глаголи в миналото време и в неопределена форма. Става въпрос за наближаващата смърт, изсъхването. Настроението на тревожност и безнадеждност създава изобилие от глухи съпътстващи фонеми. Последната сянка е изпълнена с отчаяно мотивация, звучи като заклинание, като придирчиви листа призоваващи към вятъра. Има много възклицания и глаголи на бъдещото напрежение в него. В саундтрака, гласните звуци са ясно чуваеми - о, ъ-ъ, които, в съюза с съгласни "c" и "t", са предадени от бушуващата свирка на вятъра.

Естетично кредо на поета

Анализът на стихотворението "Листа" на Туйчев помогна да се разбере, че това е не само елегантна извадка от песни на ландшафта и брилянтен опит да се трансформира картината на природата в емоционален опит. Преди нас - една огромна философска формула, според която бъдещето и вечността само тогава имат смисъл, когато всеки момент е изпълнен с мимолетна, пареща и трепереща красота.