Производствени разходи в дългосрочен план, техния характер и въздействие върху печалбите

За дълъг период на работа, по различни причини, условията на функциониране на предприятието, структурата на неговите ресурси, могат да варират. Сценариите за тези промени също могат да бъдат много разнообразни, например, фирмата може да променя обема на производството, да придобива ново оборудване, да отдава свободни производствени мощности. Всичко това по един или друг начин влияе върху производствените разходи в дългосрочен план. Мащабът на трансформациите в предприятието съответно определя разнообразието от видове разходи.

Съществува и определена редовност в зависимост от големината на разходите по скалата на извършваните трансформации. Така например, постоянното увеличаване на капацитета обективно води до увеличаване на средните общи разходи. При разглеждането на дългосрочен период средните разходи обикновено се променят в зависимост от промяната на мащаба, докато минималният им параметър показва оптималната стойност на производствените обеми. Съществува и минимален параметър, който определя производствените разходи на фирмата. Това е най-малкият обем продукция, което едно предприятие може да намали средните си производствени разходи в дългосрочен план. Ефективността на тази опция се определя от зависимостта: колкото повече компанията произвежда продукти, толкова по-ниски са средните разходи.

Определянето на оптималната стойност на производствените разходи, при които се гарантира стабилността на пазара на фирмата, е една от основните задачи на нейната икономическа дейност. За да бъде тази разпоредба устойчива, е необходимо да се разбере естеството на разходите, да се представи тяхната класификационна структура и да се знае как производствените разходи и печалбата на фирмата са корелирани.

Най-просто казано, разходите за производство са тези ресурси, които се изразходват от предприятието или фирмата в процеса на създаване на продаваеми продукти. В този контекст всички производствени разходи в дългосрочен план следва да се считат за плащане на използваните производствени фактори. Те включват амортизация, заплащане на материали, заплати на служителите и много други. Когато продуктите се продават, предприятието получава приходи, от които част идва за компенсиране на разходите, свързани с производството, а другата част от приходите се изпраща за целта, за която се организира производството.

Съвременните икономисти-изследователи считат производствените разходи в дългосрочен план от гледна точка на предприемача, а не по начина, по който се предполага, например, марксистката интерпретация. Съгласно съвременния подход тези разходи се различават от тези, свързани с усвояването на капитала, и представляват само тези разходи, които възникват при производството на този конкретен продукт.

Разходите за обращение са разходите за продажба на стоките. Те са класифицирани като нетни (които са пряко свързани с процеса на покупка и продажба) и допълнителни (свързани с инфраструктурата, в която се предоставя продажбата на стоките). Следва да се има предвид, че допълнителните такива като такива не увеличават стойността на стойността, но могат да бъдат погасени само след продажбата на стоковата продукция от получената от предприятието печалба. Освен това, такива разходи се наричат, тъй като те служат като обективен придатък на нетната печалба. Настоящият етап в развитието на икономическата наука се основава на факта, че едно предприятие или фирма очаква да получи приходи от всички, без изключение, разходи, които те могат да имат в процеса на производствената си дейност, за да се осигури положително развитие на бизнеса и стабилност на пазарите в условията на нарастваща конкуренция.